Изгрява лято
Слънцето преплита се с косите ми
и след себе си оставя злато.
Топлината му искри в усмивка
и изгрява лято.
Връща се отново там, където
не си е тръгвало наистина.
Лятото живее край морето
във черупка мидена.
Шепне на вълните и на вятъра
как му липсват твоите длани.
И очаква търпеливо времето
ти също да останеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
