ellyst (Ели)
136 868
19.07.2012 г., 14:04 ч.

Изгубена страна 

  Поезия » Друга
712 0 6

Сякаш преди хиляди години
тръгнах си оттам... И я забравих.
Само нощем, мине се - не мине,
в сънищата спомени изравям.
За онази рокля със калинки,
мириса на ягоди и люляк,
дъвките със шарени картинки,
крясъка на бабиния пуяк.
Как се ровя в шкафчето за сладки
и ми дърпат за това ушите.
И ония, старите тетрадки,
във картон старателно увити.
Някъде по пътя май оставих
вярата в джуджета и магии.
Онова момче дори забравих,
със което от любов се биех.
Тръгнах си. И липсва ми до болка,
но разчитам днес на дъщеря си -
да я помни повече, отколкото
аз успях във спомен да запазя.

© Ели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??