16.02.2010 г., 14:24

Изгубени

576 0 1

Изгубихме се във града голям,

щом станахме си двамата далечни,

остана ти сама, аз - сам,

а мислехме си чувствата за вечни.

 

Нима пространството е важно,

в краката ни полегнал бе светът,

изглеждаше ни всичко маловажно,

ръцете ни щом спираха дъхът.

 

Но ето че изгубихме се тука,

пътечката изстина между нас,

красивото превърна ли се в скука,

часовникът удари сетен час.

 

 

*Но ето че изгубихме се тука,

  във този град на старите мечти,

  потърсихме ли ги във друг и друга,

  пътечката ни обща отлети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Кив Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...