Изгубени
Изгубихме се във града голям,
щом станахме си двамата далечни,
остана ти сама, аз - сам,
а мислехме си чувствата за вечни.
Нима пространството е важно,
в краката ни полегнал бе светът,
изглеждаше ни всичко маловажно,
ръцете ни щом спираха дъхът.
Но ето че изгубихме се тука,
пътечката изстина между нас,
красивото превърна ли се в скука,
часовникът удари сетен час.
*Но ето че изгубихме се тука,
във този град на старите мечти,
потърсихме ли ги във друг и друга,
пътечката ни обща отлети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рот Кив Всички права запазени
