Изгубихме се във града голям,

щом станахме си двамата далечни,

остана ти сама, аз - сам,

а мислехме си чувствата за вечни.

Нима пространството е важно,

в краката ни полегнал бе светът,

изглеждаше ни всичко маловажно,

ръцете ни щом спираха дъхът.

Но ето че изгубихме се тука,

пътечката изстина между нас,

красивото превърна ли се в скука,

часовникът удари сетен час.

*Но ето че изгубихме се тука,

  във този град на старите мечти,

  потърсихме ли ги във друг и друга,

  пътечката ни обща отлети.