29.01.2013 г., 20:12 ч.  

Изгубени 

  Поезия
835 3 8

Изгубени в пътеките на дните,

обрасли с подивяла самота -

все търсиме на някого в очите

искрица споделена топлота.

 

Жадуваме в прегръдка да се скрием,

когато във душите ни вали,

но плаши ни любовната стихия,

защото после може да боли.

 

Създаваме приятелства нетрайни -

горчиво бягство от самите нас.

Споделяме самотните си тайни.

Не различаваме любов от страст.

 

Запълнили сме дните си, но вечер -

на масата за двама - празен стол.

И болката отляво безсърдечно

лекуваме със чаша алкохол.

 

И скриваме очите си дъждовни

зад тъмни очила и малко смях.

Спестяваме си мъката любовна.

Спестяваме и любовта. От страх. 

 

 

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??