Изхвърлена обич
Изхвърлена обич
Обичта учудена се буди.
Няма ласки, няма и мечта.
Обичта отчаяна се чуди,
защо ли я оставиха така?
На никого тя лошо не направи.
Помислиха, че ще сдобри света,
а тя прегърна двама вироглави
и се намеси в тяхната съдба.
Ругаха я, обиждаха, презряха-
дори изхвърлиха я на студа...
В порутен дом намери своя стряха.
Само дете - там чакаше... нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
