Изхвърлена обич
Обичта учудена се буди.
Няма ласки, няма и мечта.
Обичта отчаяна се чуди,
защо ли я оставиха така?
На никого тя лошо не направи.
Помислиха, че ще сдобри света,
а тя прегърна двама вироглави
и се намеси в тяхната съдба.
Ругаха я, обиждаха, презряха-
дори изхвърлиха я на студа...
В порутен дом намери своя стряха.
Само дете - там чакаше... нощта.
© Виолета Томова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
