Партилан (Кирил Ценев)
70 108
25.06.2008 г., 9:15 ч.

Изкуството събрали сме в чиниите 

  Поезия
846 0 5
Изкуството събрали сме в чиниите,
задУшено в сладникав собствен сос
и дружно си разискваме бакиите,
навирили егофренично дълъг нос...

Залъгваме се, че сме си "във нормата" -
"хранително разстройство" ли?, "О, не,
далече от г*за ни са тез зорове!"
и може би си вярваме поне...

Че всичко с нас и със света "наред" си е,
Че "лудите" са "другите" сред нас,
които вече все по-рядко срещаме...
Насън. Наяве ги лишаваме от глас.

Предписваме им хапчета, терапии,
отчаяно се вкопчваме в плътта
и жадно търсим Светлина сред мрака си,
във опит да забравим за Смъртта...

Забрави ли? Само превозни средства са!...
... Телата ни, Душата Е Една!..
Но болна е от страх... войни и бедствия
изкусно сътворява си сама...

Дордето дойде ден на "няма мърдане"
и като гръм удари Любовта
Към Всико, дето Сме... И се събудиме,
съзнавайки как всички сме Една...

... Илюзия. Ала си правим пас.

* Стихът се роди като израз на сарказма,
раздбуден от това, че забелязах
тенденциите в раздела за "изкуство"

в един нашенски сайт за психология,
в който най-често коментираната тема
е "кулинарното изкуство във живота ни",

където "За последно к'во си ял?"
"Какво ви се яде?" и "Колко вкусно е?"
намират за вълнуващи неща...

© Кирил Ценев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??