Изкуството събрали сме в чиниите
Изкуството събрали сме в чиниите,
задУшено в сладникав собствен сос
и дружно си разискваме бакиите,
навирили егофренично дълъг нос...
Залъгваме се, че сме си "във нормата" -
"хранително разстройство" ли?, "О, не,
далече от г*за ни са тез зорове!"
и може би си вярваме поне...
Че всичко с нас и със света "наред" си е,
Че "лудите" са "другите" сред нас,
които вече все по-рядко срещаме...
Насън. Наяве ги лишаваме от глас.
Предписваме им хапчета, терапии,
отчаяно се вкопчваме в плътта
и жадно търсим Светлина сред мрака си,
във опит да забравим за Смъртта...
Забрави ли? Само превозни средства са!...
... Телата ни, Душата Е Една!..
Но болна е от страх... войни и бедствия
изкусно сътворява си сама...
Дордето дойде ден на "няма мърдане"
и като гръм удари Любовта
Към Всико, дето Сме... И се събудиме,
съзнавайки как всички сме Една...
... Илюзия. Ала си правим пас.
* Стихът се роди като израз на сарказма,
раздбуден от това, че забелязах
тенденциите в раздела за "изкуство"
в един нашенски сайт за психология,
в който най-често коментираната тема
е "кулинарното изкуство във живота ни",
където "За последно к'во си ял?"
"Какво ви се яде?" и "Колко вкусно е?"
намират за вълнуващи неща...
© Кирил Ценев All rights reserved.
