10.01.2007 г., 22:17

излишни думи

759 0 1
Луната ни гледа с тъжни очи,
а в нас нещо се къса и боли.
За сетен път един до друг стоим,
моля те нека за миг помълчим.

Тъй излишни се думите сега,
в себе си крият голяма тъга
за изгубените,минали дни,
в които разделени бяхме ний.

Почи цяла година изтече,
откакто не сме заедно вече.
Ето те сега тъй близо до мен,
но някак далечен и променен.

Гледам те и потъвам в очите ти,
все още си спомням мечтите ти.
Сърцето ми от мъка се свива,
без теб не съм аз вече щастлива.

Моята истинска любов си ти
и зная, че последната ще си.
На друг любов не мога да даря,
само за теб, любими, аз горя.

Обичам те и много ме боли!
Тихо, не казвай нищо, замълчи:
излишно е да говорим сега,
щом думите не са за любовта.

На Ники

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...