10.01.2007 г., 22:17

излишни думи

761 0 1
Луната ни гледа с тъжни очи,
а в нас нещо се къса и боли.
За сетен път един до друг стоим,
моля те нека за миг помълчим.

Тъй излишни се думите сега,
в себе си крият голяма тъга
за изгубените,минали дни,
в които разделени бяхме ний.

Почи цяла година изтече,
откакто не сме заедно вече.
Ето те сега тъй близо до мен,
но някак далечен и променен.

Гледам те и потъвам в очите ти,
все още си спомням мечтите ти.
Сърцето ми от мъка се свива,
без теб не съм аз вече щастлива.

Моята истинска любов си ти
и зная, че последната ще си.
На друг любов не мога да даря,
само за теб, любими, аз горя.

Обичам те и много ме боли!
Тихо, не казвай нищо, замълчи:
излишно е да говорим сега,
щом думите не са за любовта.

На Ники

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...