10.01.2007 г., 22:17

излишни думи

764 0 1
Луната ни гледа с тъжни очи,
а в нас нещо се къса и боли.
За сетен път един до друг стоим,
моля те нека за миг помълчим.

Тъй излишни се думите сега,
в себе си крият голяма тъга
за изгубените,минали дни,
в които разделени бяхме ний.

Почи цяла година изтече,
откакто не сме заедно вече.
Ето те сега тъй близо до мен,
но някак далечен и променен.

Гледам те и потъвам в очите ти,
все още си спомням мечтите ти.
Сърцето ми от мъка се свива,
без теб не съм аз вече щастлива.

Моята истинска любов си ти
и зная, че последната ще си.
На друг любов не мога да даря,
само за теб, любими, аз горя.

Обичам те и много ме боли!
Тихо, не казвай нищо, замълчи:
излишно е да говорим сега,
щом думите не са за любовта.

На Ники

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...