Луната ни гледа с тъжни очи,
а в нас нещо се къса и боли.
За сетен път един до друг стоим,
моля те нека за миг помълчим.
Тъй излишни се думите сега,
в себе си крият голяма тъга
за изгубените,минали дни,
в които разделени бяхме ний.
Почи цяла година изтече,
откакто не сме заедно вече.
Ето те сега тъй близо до мен,
но някак далечен и променен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up