Луната ни гледа с тъжни очи,
а в нас нещо се къса и боли.
За сетен път един до друг стоим,
моля те нека за миг помълчим.

Тъй излишни се думите сега,
в себе си крият голяма тъга
за изгубените,минали дни,
в които разделени бяхме ний.

Почи цяла година изтече,
откакто не сме заедно вече.
Ето те сега тъй близо до мен,
но някак далечен и променен.

Гледам те и потъвам в очите ти,
все още си спомням мечтите ти.
Сърцето ми от мъка се свива,
без теб не съм аз вече щастлива.

Моята истинска любов си ти
и зная, че последната ще си.
На друг любов не мога да даря,
само за теб, любими, аз горя.

Обичам те и много ме боли!
Тихо, не казвай нищо, замълчи:
излишно е да говорим сега,
щом думите не са за любовта.

На Ники