Почти житейска история
Следеше котката с очи врабчето,
опашката потрепваше й леко...
Помъкнало една троха то, клето,
до гибелта се приближаваше полека...
Снишила тяло досамù земята,
очи напред забила като свредел,
тя виждаше се вече как се мята
и пърха в лапите врабецът дребен.
Разбира се, че тя ще го изхруска,
муцунката след туй ще си измие...
Че колко му е - мъничка закуска!
Водичка след това ще се напие...
И щом гастрономическите мисли,
обзеха пламналия мозък бавно,
разсея се и никак не помисли,
че може да се провали безславно.
Опашката й нервно пак потрепна,
но забеляза я сега врабчето.
Отскочи, после изведнъж се сепна
и мигом хвръкна към небето.
Във поза "легнал" котката остана
и сетне дълго зяпа след врабчето...
Ех, Писе, рано сложи ти тигана!...
Та рибката бе още във морето!?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
. Хубава седмица!
