Роби (Роберт)
511 3523
19.04.2018 г., 8:20 ч.  

Почти житейска история 

  Поезия » Друга
791 11 14

Следеше котката с очи врабчето,

опашката потрепваше й леко...

Помъкнало една троха то, клето,

до гибелта се приближаваше полека...

 

Снишила тяло досамù земята,

очи напред забила като свредел,

тя виждаше се вече как се мята

и пърха в лапите врабецът дребен.

 

Разбира се, че тя ще го изхруска,

муцунката след туй ще си измие...

Че колко му е - мъничка закуска!

Водичка след това ще се напие...

 

И щом гастрономическите мисли,

обзеха пламналия мозък бавно,

разсея се и никак не помисли,

че може да се провали безславно.

 

Опашката й нервно пак потрепна,

но забеляза я сега врабчето.

Отскочи, после изведнъж се сепна

и мигом хвръкна към небето.

 

Във поза "легнал" котката остана

и сетне дълго зяпа след врабчето...

Ех, Писе, рано сложи ти  тигана!...

Та рибката бе още във морето!?...

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На всички, които спряха при този стих, сърдечна благодарност и пожелание за творчески успехи!...
  • Прекрасен стих, Роби! Под това стихотворение искам да ти честитя и юбилейният брой на творбите ти! Надявам се скоро стрелката да мръдне на 301 . Хубава седмица!
  • Направо си е житейска историята!!! Отново си прекрасен, Роби! Сърдечен поздрав и от мен!
  • Горкото коте!
  • Не забравяй че Писаните не се отказват!Ако не първото то второто или третото...
  • Може да е изкривено мислене, но аз видях баснята тук. И то добре представена. Иносказателното не е само за робите (като Езоп), нито само за великите, като Лафонтен, и нашите български автори го могат. Да не подценяваме нашето. Тук,разбира се, нито сравнявам, нито се възторгвам - просто харесвам произведението на един добър български автор. И това ми доставя удовлетворение - нашата нация е добра и креативна. Браво, Поете!
  • Въпрос на оцеляване!Отново Браво,Роби!!!!
  • "Гладът" върти света във всяка една житейска история, Роби. Всеки попада в ролята и на врабчето, и на котката. Поздравления!
  • Ех, Роби, когато мога ги спасявам: врабчета, мишлета, гълъби,гущерчета. С два хищника,на които лова е в природата... Но, това е живота.
  • Обичам животните...и ако можеше, всички да пасат трева...Винаги ми е мъчно за потърпевшото, което и да е то. Все си представям, какъв ужас е да бъде разкъсано живо или болката, която изпитва преди да умре. Добре, че тук няма ранени и убити. Много детайлно (както си е) си обрисувал картината, Роби. Разбира се (и аз, като Стойчо) -- така е и при хората. Поздрави!
  • Обичам стиховете ти,защото се четат на един дъх и накрая изразяват главната мисъл като поука!Как от едно изречение можеш да сътвориш голям стих,това е не само умение,това е майсторство,Роби!
  • Много хубава поезия, Приятелю! Усмихна и мен. Продължавай да пишеш все така изящно!
  • Така ме развесели този изящен, остроумен стих и мъдрата поука на финала! Много обичам котките, но щеше да ми стане жал за врабчето,ако го беше изяла...Благодаря ти,Роберт, за удоволствието и настроението!Ще си прибера това мило стихотворение при любимите!Поздрави!
  • Много силен подтекст...
    И хората,понякога така!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??