Почти житейска история
Следеше котката с очи врабчето,
опашката потрепваше й леко...
Помъкнало една троха то, клето,
до гибелта се приближаваше полека...
Снишила тяло досамù земята,
очи напред забила като свредел,
тя виждаше се вече как се мята
и пърха в лапите врабецът дребен.
Разбира се, че тя ще го изхруска,
муцунката след туй ще си измие...
Че колко му е - мъничка закуска!
Водичка след това ще се напие...
И щом гастрономическите мисли,
обзеха пламналия мозък бавно,
разсея се и никак не помисли,
че може да се провали безславно.
Опашката й нервно пак потрепна,
но забеляза я сега врабчето.
Отскочи, после изведнъж се сепна
и мигом хвръкна към небето.
Във поза "легнал" котката остана
и сетне дълго зяпа след врабчето...
Ех, Писе, рано сложи ти тигана!...
Та рибката бе още във морето!?...
© Роберт All rights reserved.
. Хубава седмица!
