danda (Даниела)
358 1120
14.04.2013 г., 16:15 ч.

Измисли ме! 

  Поезия » Друга
1457 0 5

Измисли ме, Живот! Стига аз съм измисляла тебе

до последната радост и болка, миг, стон и път,

до несрещната обич, до потърсена рана, до трепет,

с който по-различен и тайнствен изгрява денят.

 

Измисли ме! Не крехка и слаба, прозрачна и тиха,

а горчива и смугла, и тежка – капка залезно вино –

със сърце-гилотина, което не бие в рими на стихове,

и с очи, които не пращат въпроси в морското синьо.

 

Измисли ме по-силна от бесния ирис на буря в небето,

по-остра от мълния, по-вечна от глухия вик на скала,

по-желана от дъжд, по-неуловима от ветровете,

дълбока и хладна, солена – събудена млада вълна.

 

Измисли ме, Живот! Измисли ме, каквато не съм!

Инак, все такъв ще те дишам – през сълзи намислен –

нереален, несбъднат, откраднат за нощ, като сън...

До последния дъх ще измислям, последен, но истински...

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотна идея и страхотно изпълнение!
  • Дани, твоите стихове винаги носят огромен емоционален заряд. С този тук направо си отприщила вулкана
    Голямо БРАВО!
  • Разкош!
  • Желая ти много сила,Дани,за да стане "истински"!!
    Великолепен стих! Поздрави!
  • със сърце-гилотина, което не бие в рими на стихове,
    и с очи, които не пращат въпроси в морското синьо.
    ---
    как искам така...
    силна поезия ни предлагаш тази вечер
Предложения
: ??:??