Измислих те
Измислих те.
Най-нежните ръце измислих
и погледа - най-мек и благ.
Не искам
затова, че ме разлюби
да мислиш,
че за мен сега си враг.
Дарявам ти покой
от мойте мисли грешни,
от думите - порой,
постъпките ми смешни.
Не съжалявам за това,
че те измислих.
Очаквах Него,
само ти дойде.
Заел си място,
но то не беше твое
в болното ми за любов сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Игнатова Всички права запазени
