Измислих те
Измислих те
Измислих те. Като мираж в пустиня.
Миражът гони се, а аз летях.
Рисувах те. Със огнено и синьо,
боите си обърнах и разлях…
Сънувах те. Как пареше съня ми
и цялата превръщах се във вик!
Вълнувах се. Ще дойдеш ли в деня ми,
ще дойдеш ли така, макар за миг?
Събудих се. Навън и в мен валеше.
А вместо огън – пепел и искра…
Под пепелта жаравата блестеше
и там изгаряше една мечта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
