Изневяра
На меден месец радост се изниза
и бракът по британски е, от лед -
съпругата внимание харизва
веднъж на чет'ри дни, дори на пет.
Но случи се от пътя със настилка
да свърнеш на страстта в потаен лес.
В устата сладост, в паметта - горчилка
те люшкат между минало и днес.
Над мислите за феята приведен,
еуфория през разум прецедил,
повтаряш си : “За нея съм пореден,
а тя за мен ще бъде спомен мил.”
И тръгваш си - прегърбена шушулка -
към възрастта на сивите мъгли.
На брака си - разстроена цигулка -
тегли лъка ! Хомота си тегли !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
