22.03.2016 г., 21:15 ч.

Изневяра 

  Поезия » Друга
442 0 5

 

   

 

                        Изневяра

 

 

            Ти пак дойде,

                     но същата не си.

            И Пролетта е някога-

                         единствена.

            Декорът е все този.

                         Храстът пак цъфти

            и дъждът нашепва

                          стари истини.

            Но има нещо тайно-

                            отпреди.

            Може би, сред синева-

                                    зарито.

           Споделяни са думите

                                  с очи,

           на обичта, венчана

                             от мечтите.

           Има тайна винаги

                             една.

           Подлъгва ни, че всичко

                          се повтаря.

            Остава -

                          като собствена съдба.

           Мигът е,

                        който все гори,

          но не прегаря.

                       Ти, Пролет, идваш

          с новата любов,

                      но знай, че нощем,

         тайно ще надничат,

                     да търсят свиден спомен,

         в коледния кош-

                     дали не страда сам-

         простинал,

                            но обичан.

 

 

                                      

                 

 

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??