Изневяра
Изневяра
Ти пак дойде,
но същата не си.
И Пролетта е някога-
единствена.
Декорът е все този.
Храстът пак цъфти
и дъждът нашепва
стари истини.
Но има нещо тайно-
отпреди.
Може би, сред синева-
зарито.
Споделяни са думите
с очи,
на обичта, венчана
от мечтите.
Има тайна винаги
една.
Подлъгва ни, че всичко
се повтаря.
Остава -
като собствена съдба.
Мигът е,
който все гори,
но не прегаря.
Ти, Пролет, идваш
с новата любов,
но знай, че нощем,
тайно ще надничат,
да търсят свиден спомен,
в коледния кош-
дали не страда сам-
простинал,
но обичан.
© Виолета Томова All rights reserved.
