Изоставена гара.
Изоставени влакове.
Животът все бяга,
тръгнал нанякъде.
С кърпичка ми помаха
от вагона последен.
Годините полетяха,
а мигът неуверен
до мен се поспря…
и ръка ми подаде.
С усмивка една
времето ми продаде.
Прегоряха навред
полята от макове.
Гара без памет…
изоставени влакове…