Изоставена гара.
Изоставени влакове.
Животът все бяга,
тръгнал нанякъде.
С кърпичка ми помаха
от вагона последен.
Годините полетяха,
а мигът неуверен
до мен се поспря…
и ръка ми подаде.
С усмивка една
времето ми продаде.
Прегоряха навред
полята от макове.
Гара без памет…
изоставени влакове…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
