Изповед
826
0
1
Дадох си обещание
и не го удържах.
Пак наивна бях
и мъката проклех.
В очите пак
тъгата взе предел.
Слънцето угасна
и стана тъмно.
Даде път на нощта...
Станах нощно момиче,
обвито в мъглата на нощта,
вместо в шала от светлина.
Усмивката ми изчезна,
в безличната бездна
От сълзите си -
езеро създадох,
което нарекох с твоето име.
Светкавица порази ме,
но не рани ме
така, както ти го направи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Всички права запазени
