Изповед
824
0
1
Дадох си обещание
и не го удържах.
Пак наивна бях
и мъката проклех.
В очите пак
тъгата взе предел.
Слънцето угасна
и стана тъмно.
Даде път на нощта...
Станах нощно момиче,
обвито в мъглата на нощта,
вместо в шала от светлина.
Усмивката ми изчезна,
в безличната бездна
От сълзите си -
езеро създадох,
което нарекох с твоето име.
Светкавица порази ме,
но не рани ме
така, както ти го направи.
© Теди All rights reserved.
