M1234567891 (Миночка Митева)
434 13186
24.11.2015 г., 21:43 ч.

Изповед 

  Поезия
892 0 3

В тягостно  мълчание и тишина

смирена очи към теб повдигам,

аз, Небе, разбирам, че е така,

ти даваш ми и радост, и вериги.

 

Когато бяга от очите ми съня,

в умиление с тебе разговарям,

съзерцавам те през ярките звезди,

душата и сърцето си отварям.

 

О, Небе! Велико и могъщо си,

а аз като светулчица се рея,

летя над черни пропасти, беди,

молитва нощем тихичко си пея.

 

Моля те, прости ми светлинката,

тя гасне в душата ми, тежи,

в среднощен час, в самотата,

потребност ми са твоите лъчи.

 

Без думи в тишината нощна

споделяхме си с тебе от сърце,

че бяхме истински, се вижда

от сълзите по моето лице…

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??