В тягостно мълчание и тишина
смирена очи към теб повдигам,
аз, Небе, разбирам, че е така,
ти даваш ми и радост, и вериги.
Когато бяга от очите ми съня,
в умиление с тебе разговарям,
съзерцавам те през ярките звезди,
душата и сърцето си отварям.
О, Небе! Велико и могъщо си,
а аз като светулчица се рея,
летя над черни пропасти, беди,
молитва нощем тихичко си пея. ...