Щастливке, аз не те познавам.

Не съм те виждала дори..

Щастливке, за едно те умолявам...

момчето ми от болката пази.

Щастливке, аз не знам коя си.

Надявам се единствено да си добрa.

В живота му болезнен - ти мечта си...

аз бях послушната жена.

 Щастливке, той е сила.

И вятър, и пустиня, и тъга...

Пази го много, чуваш ли ме, мила,

и няма да си никога сама.

Красавице, в очите му се вплитат

море и слънце, и земя...

Красавице, очите му обичат

да виждат Истинска жена.

„Щастливке” - наричам те така отдавна.

Откакто го видях усмихнат,

откакто осъзнах, че няма

моята болка по него да стихне...