Изповед
Щастливке, аз не те познавам.
Не съм те виждала дори..
Щастливке, за едно те умолявам...
момчето ми от болката пази.
Щастливке, аз не знам коя си.
Надявам се единствено да си добрa.
В живота му болезнен - ти мечта си...
аз бях послушната жена.
Щастливке, той е сила.
И вятър, и пустиня, и тъга...
Пази го много, чуваш ли ме, мила,
и няма да си никога сама.
Красавице, в очите му се вплитат
море и слънце, и земя...
Красавице, очите му обичат
да виждат Истинска жена.
„Щастливке” - наричам те така отдавна.
Откакто го видях усмихнат,
откакто осъзнах, че няма
моята болка по него да стихне...
© Може би закъсняла All rights reserved.
