Изповед
Случайно, или пък по нечий знак,
преплете пътищата ни съдбата.
Объркана и наскърбена бях
от хорска завист - чувство непознато!
Една сълза ти с устни пресуши
и нежно взе ме в своята прегръдка,
докоснаха се двете ни души,
поех от теб живителната глътка.
А после неусетно, ден след ден,
аз влюбих се във теб неустоимо.
Копнеех пак, бях ангел окрилен,
болеещ от любов неизлечимо.
Разтърсена от този вихър нов,
попаднах в свят на чувствени контрасти.
Събуди в мен, готови за любов,
забравените позаспали страсти.
А днес забравям болка, гняв и страх
очите ти щом мило се усмихнат.
Към теб вървях и вече осъзнах -
в обятията твои ще притихна.
Прошепваш ми, че сродна съм душа!
А аз съм цяла твоя – до безкрайност!
Пребъдна в най-голямата мечта –
със нежност и дълбока всеотдайност!
Сърцето ти във моето тупти,
душата ми на две е разделена,
осмислени са всичките ми дни!...
За мен си вече цялата Вселена!
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
