22.10.2008 г., 9:29

Изповед

1.2K 1 12
Мога много дълго да мълча,
мога да съм вярна до безкрайност,
мога да се сливам със звука,
мога да греша от всеотдайност.
Помня много, даже и неволно -
разговор, събитие, портрет.
Рядко свивам вежди недоволно,
после се обръщам пак напред.
Сбъркам ли, най-строго се наказвам,
склонна съм докрай да се раздавам.
Питат ли ме - истината казвам,
тайна щом науча - онемявам.
Близките ми знаят, че съм смела -
всички страхове с усмивка скрих...
От въпрос изплъзвам се умело,
после изповядвам всичко в стих.
В нощите строя въздушни кули,
денем - безпощаден реалист.
Ако плача, никой не ме чува,
болката споделям само с лист.
Любовта приемам за награда,
мога на приятел да простя.
Боса стъпвам в жертвената клада -
не, не ме е страх да изгоря.
Сигурно съм странно непривична,
мога пред смъртта да се разсмея...
Можеш ли - такава ме обичай.
Да съм друга просто не умея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...