22.10.2008 г., 9:29

Изповед

1.2K 1 12
Мога много дълго да мълча,
мога да съм вярна до безкрайност,
мога да се сливам със звука,
мога да греша от всеотдайност.
Помня много, даже и неволно -
разговор, събитие, портрет.
Рядко свивам вежди недоволно,
после се обръщам пак напред.
Сбъркам ли, най-строго се наказвам,
склонна съм докрай да се раздавам.
Питат ли ме - истината казвам,
тайна щом науча - онемявам.
Близките ми знаят, че съм смела -
всички страхове с усмивка скрих...
От въпрос изплъзвам се умело,
после изповядвам всичко в стих.
В нощите строя въздушни кули,
денем - безпощаден реалист.
Ако плача, никой не ме чува,
болката споделям само с лист.
Любовта приемам за награда,
мога на приятел да простя.
Боса стъпвам в жертвената клада -
не, не ме е страх да изгоря.
Сигурно съм странно непривична,
мога пред смъртта да се разсмея...
Можеш ли - такава ме обичай.
Да съм друга просто не умея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...