Изповед
Мога много дълго да мълча,
мога да съм вярна до безкрайност,
мога да се сливам със звука,
мога да греша от всеотдайност.
Помня много, даже и неволно -
разговор, събитие, портрет.
Рядко свивам вежди недоволно,
после се обръщам пак напред.
Сбъркам ли, най-строго се наказвам,
склонна съм докрай да се раздавам.
Питат ли ме - истината казвам,
тайна щом науча - онемявам.
Близките ми знаят, че съм смела -
всички страхове с усмивка скрих...
От въпрос изплъзвам се умело,
после изповядвам всичко в стих.
В нощите строя въздушни кули,
денем - безпощаден реалист.
Ако плача, никой не ме чува,
болката споделям само с лист.
Любовта приемам за награда,
мога на приятел да простя.
Боса стъпвам в жертвената клада -
не, не ме е страх да изгоря.
Сигурно съм странно непривична,
мога пред смъртта да се разсмея...
Можеш ли - такава ме обичай.
Да съм друга просто не умея.
мога да съм вярна до безкрайност,
мога да се сливам със звука,
мога да греша от всеотдайност.
Помня много, даже и неволно -
разговор, събитие, портрет.
Рядко свивам вежди недоволно,
после се обръщам пак напред.
Сбъркам ли, най-строго се наказвам,
склонна съм докрай да се раздавам.
Питат ли ме - истината казвам,
тайна щом науча - онемявам.
Близките ми знаят, че съм смела -
всички страхове с усмивка скрих...
От въпрос изплъзвам се умело,
после изповядвам всичко в стих.
В нощите строя въздушни кули,
денем - безпощаден реалист.
Ако плача, никой не ме чува,
болката споделям само с лист.
Любовта приемам за награда,
мога на приятел да простя.
Боса стъпвам в жертвената клада -
не, не ме е страх да изгоря.
Сигурно съм странно непривична,
мога пред смъртта да се разсмея...
Можеш ли - такава ме обичай.
Да съм друга просто не умея.
© Вики All rights reserved.
