Изповед на една лебийка
Самотница съм в свят от мислите обречен,
сред хордите от сенки през центъра на кръг,
не в моята - а просто в жълточужда есен,
където красотата разлиства се в недъг.
Ела при мен, Сафо, приятелко от Лесбос.
И напои ме с кратък, непонятен стих.
Знам - времето е само катинар за вечност,
а вечността зеницата на дебнещ травестит.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
