13.11.2020 г., 9:01 ч.
Изповед на градска сянка
Изповед на градска сянка
Прекалено много хора,
които ме мразят,
без да ме познават.
Ужасно много.
Не искат да ме опознаят.
И въпреки това
обичат да се месят,
да късат от живота ми парченца
и да си играят с тях.
Обичат да гледат под лупа
съвестта и тишината,
след като са ме ранили.
Дори не забелязват.
Обичат да общуват
със себе си,
привидно - с другите.
Обичат да казват,
каквото не мислят.
Искат не приятел,
а тъжен наблюдател
на веселието им
или весел провокатор
на оневиняването им.
Защо да ме мразят ли?
Та те крият своята мисъл
като от дявол!
Но не съм адвокат.
Нито...
Е, предполагам, това е ясно.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Здравейте, много се радвам, че предизвиках такива хубави коментари. Аз никога не съм се чувствала наистина мразена. Проблемът в града е, че дори не можеш да се усетиш като хората мразен; усещането, когато не са искрени с теб, е много особено и се надявам да съм успяла да го уловя тук. Има и любов и омраза дори с чужди хора, просто е по-убито усещането, което получаваш при срещата с тях. Не вярвам, че хората могат да са напълно неутрални, дори да са напълно непознати и просто да се разминат по улицата, моето усещане е, че винаги са носител на някаква енергия - положителна или отрицателна, и наистина, както казва Ники, понякога или дори често това става неволно. А когато са прекалено много хората, естествено няма как всички да са носители на обич. Наистина много се радвам, че предизвиках тези прочити. Няма правилно и грешно тук, всичко е въпрос на усещане.
-
Омразата е силно чувство и то е ехо-отхвърляне и неразбиране на другото "Аз"!
Човек може да мрази другиго, без да го разбира и осъзнава, без да е в неговата мантия и етажност на емоцията!
Ядът е главната причина и затова е етажнос, стъпало на емоцията!
Омраза към себе си, комплексна омраза, неосъзната омраза, енергийна омраза и насочена омраза!
Това са степените на омраза и имат различна движеща сила!
Омразата е като едно рушащо бедствие, изолираме себе си и насочваме енергията към другиго, без да осъзнаваме, че понякога ние сме този епицентър на събития!
Да мразиш, значи силно да обичаш, оксиморон на действителността! -
Аз пък мисля, че да се чувстваш мразен и да си мразен са две съвсем отделни неща. По-важно е как се чувстваш. И мнението ми, и с Ирен , и с Ирина се доближава много. Всъщност понякога човек така се е вглъбил в мнението на хората и в себе си, че сякаш забравя, че те всъщност изобщо, ама изобщо не мислят за него. Забелязала съм това явление. Да, може някой да не те харесва, но друг умира за теб. И със сигурност умиращият за теб, те мисли по-цял ден, а другите изобщо не се сещат за теб. Омразата е толкова силно чувство. Чувството, че си мразен, Йоана, много много рядко отговаря на истината!
Според мен 🧘 -
Аз пък мисля, че си въобразяваме, че толкова много хора изобщо имат някакви чувства към нас. Дали ще е любов или омраза, все трябва да сме им "заседнали" в мозъка и да не могат да се отървят от нас, за да да "късат от живота ми парченца". Пък повечето хора са егоисти. И мислят единствено за себе си. Не че те мразят теб или мен, а просто не им пука, как отсреща човекът ще почувства. Те ще излъжат, наранят, обидят, избутат, ако това ще им донесе радост или спокойствие или ще им помогне да се почувстват велики, силни, умни и изобщо по-по - най. Това всъщност си е тяхната болест, не моята или тваята.
Стихотворението е хубаво. -
Омразата е много силно усещане. Казваш ли често "обичам те", Йо? Тоест, да. Навярно го правиш, но казваш ли го на всеки срещнат. Имаш ли причина да обичаш до болка непознат. Да му се отдадеш, довериш, стоплиш. Няма логика някой да мрази някого. Мен, например, много хора не ме харесват, а аз не харесвам също толкова много хора (не същите) и си живеем доста добре, без да си пречим. Но определено ще ми е малко неудобно да се издигна в очите си толкова, че да кажа колко много хора ме мразят. И май проблема на тези "мразещи" е точно там, че казват какво си мислят. И да не им пука как ще го приемеш.И на теб не трябва да ти пука. Но, ако дишаш с нагласата за тази повсеместна омраза, насочена към теб, ще стовариш върху главата си не хорската оценка, безразличие, неприязън или отсъствието на химия, а размера на собственото си недобре премерено величие, което на практика не е толкова голямо, че да предизвика това велико възпявано, но рядко срещано чувство, омразата. А това е мъчително.
-
Да, омразата, колкото и да я отричаме, в толкова народ живее, че ако има официално преброяване, ще покрие сигурно огромна част от глобалното население. И често е ирационална.
Както се казва в лафа:
Обичам да мразя и мразя да обичам.
Неофициалното мото на доста народец....
Поздравявам те. -
Много точни констатации предлагаш, Йоана, изведени като житейски наблюдения и под формата на стихотворение. Безпричинната и повсеместна омраза лежи в основата на човешките общества. "Човек за човека е вълк!" - казва видният мислител Джон Лок. По тази причина човешкото общество силно прилича на сива и безпощадна вълча глутница, воайорстваща със зли очи. В най-тежка ситуация са тези, които имат дарба, какъвто е и твоят случай. Глутницата не понася надарените, защото те не носят нейната специфична животинска миризма. Подлага ги на едно нескончаемо преследване. Покойният български поет Николай Кънчев /когото дълбоко уважавам/ така завършва своя брилянтен стих - "Ван Гог":
"Да слагаш с болка
страшните бои,
но никой да не вярва.
Умът ти даже
да се побои,
но никой да не вярва.
Да казваш с точност
всичко за света,
но никой да не вярва.
Да стигаш често
чак до лудостта,
но никой да не вярва…
Безкрайно е жестока участта
да имаш дарба!"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
