Изповедта на един мъж
Изповедта на един мъж, пил от дяволското вино:
- Пийни със мен - учтиво ме покани. -
Боли ме и съм много сам...
А бе изпил три малки кани,
замезвайки със сух салам.
Наля ми чаша тъмно вино
и се загледа някъде зад мен.
Поръча си и дълго капучино.
И после заразказва уморен.
Жена му била “долна кучка”,
а шефът му - жесток кретен.
С друг я хванал да се гушка,
отскоро бил и уволнен.
Видях я точно преди пет години.
В града от село бе дошла.
Студентка с очи големи
и къса дънкова пола.
В дискотеката стоеше свита.
Едвам повдигаше глава.
“Душата ú навярно е пропита
с морални ценности и доброта?!”
В учението тя израсна бързо.
В учението на житейски номера!
Богат студент, по прякор Пърсо,
я возил в новата кола.
И аз не бях саксийно цвете,
жужал съм на безброй места.
Но с чара си навярно ме оплете.
За сватба почнах да пестя!
“Не вземайте жена от кръчма!
Не може да ви бъде булка тя!”
Така навремето заръча
гадателката в нашата махала.
Но кой ти слуша мъдри баби?!
Само страст отвътре гори.
Когато “ангелите ти" са слаби,
я обгрижваш до ранни зори.
Не се оплаквам, хубаво въртеше
моя свят, но и други светове!
Голямата ми слабост беше,
а в нея дивото зове.
Не трябваше за нея да се женя!
Разбирах, борих се, не устоях!
Не трябваше въобще да ме е еня.
Но бях обсебен и горях!
Набих един от нейните любими.
Но едва ли той има вина.
С кръв в устата промълви ми:
- Тя е зодия “обща жена”.
Лахезис, Атропос и Клото
са ú дали тази съдба!
Аз не мога да поправя “злото”
и нейния път да сменя!
- Хайде пий! Кажи ми наздраве.
За провала на моята душа,
че отлитам утре за Мохаве
да си взема гърмяща змия!
Дошло е време май да си простиш!
Обичал си я искрено и чисто!
Не заслужава и миг да тъжиш!
Та ти си дяволът, а аз съм просто Христо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явление Всички права запазени
