Изповедта на един шаран
В живота плувах напосоки
аз – непокорен, див шаран,
водите порех тъй дълбоко
и в тинята все търсех блян...
Пътувах в езера красиви
със жълтолюспест самоход
и перката ми саможива
бе смел и сигурен пилот...
Но срещнах златна рибка чудна
и чувственият ми мехур
в една любовна радост лудна -
и литнах в близкия папур...
Почерпих я със царевица
и я погалих със мустак:
Хей, златопера хубавице,
ела да хапнем качамак...
Заплувахме към плитчината,
ала споходи ме беда,
заби ми кука във устата
отгоре нечия ръка...
И как се борих, как се дърпах,
а кепът просто ме сломи,
със рибешката сила пърхах,
но кофата ме приюти...
Сега лежа почти разцепен,
напълнен с орехи и лук,
и вместо с Нея да сме слети,
ще ме ядат до махмурлук...
С Никулденски усмихнат поздрав!!! Весел празник!:)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
