ТАМИ (Таня Панайотова)
78 172
2.06.2009 г., 22:31 ч.

Изповедта на самотната жена 

  Поезия » Друга
721 0 4

Ах, вие, жени, дето все се оплаквате

от характера тежък на своите мъже,

вие знаете ли какво е никого да не чакате

вечер вкъщи да се прибере?

Вие знаете ли колко е празен

всеки празник, дори у дома,

а край масата колко е тежко,

щом и залъка делиш пак сама.

Да знаете колко само завиждаме

за безсънните нощи край вашите деца,

за усмивките чудни, дето извиквате

с целувката на утринта.

И дори и понявга, когато

сме в компания шумна били,

крием своите сълзи от всички,

че в душите си мръзнем сами.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми стихотворението, но съм съгласна с коментара на Nelsan.
  • Изпитала съм го, зная колко е трудно, но по-добре е да бъдеш сам, отколкото с неподходящия човек. А и самотата е вътрешно състояние на духа - можеш да бъдеш сам и пак да не си самотен. Аз лично се чувствам самотна когато съм обградена от куп хора с които нямам какво да си кажа.
  • Много е хубаво! И не е нужно да си жена, за да го почувстваш.
  • Страхотно е!
Предложения
: ??:??