Изповедта на самотната жена
Ах, вие, жени, дето все се оплаквате
от характера тежък на своите мъже,
вие знаете ли какво е никого да не чакате
вечер вкъщи да се прибере?
Вие знаете ли колко е празен
всеки празник, дори у дома,
а край масата колко е тежко,
щом и залъка делиш пак сама.
Да знаете колко само завиждаме
за безсънните нощи край вашите деца,
за усмивките чудни, дето извиквате
с целувката на утринта.
И дори и понявга, когато
сме в компания шумна били,
крием своите сълзи от всички,
че в душите си мръзнем сами.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Панайотова Всички права запазени
