Изпратих вятъра да ти разкаже...
Усмихваш се, а колко ти се плаче,
спокойна си, но вътре - не... нали?
Изящната прецизност на палача,
навлякла си, а жертва са... Мечти!
А той е даже до наивност влюбен,
едно Момче в света на Любовта,
до днес не е посмял да те целуне,
... ти чакаш да те иска... за Жена!
Да - ти си най-красивото момиче
и не на улицата, даже - не в града.
Щом се покажеш – ухажори тичат,
предлагат с всички екстри... чудеса!
Не се разплаквай, зная, не е лесно,
не е заможен, малко свит... и прям
и не е грях, че не избираш честност,
а скъпия уют на нечий дом голям!
Припомняш си за вечерите с него,
с безброй звезди и с резенче Луна,
подаръци, май... детски от Морето,
случайния, лек допир на дланта!
Защо се колебаеш, драга, тръгвай,
ще свикнеш и със чуждата страна,
там може би и ще обикнеш Някой,
прегърнала със Разум... не с Душа!
А в неговите мисли все това Момиче
ти пак си, с плитката и сините очи!
Сърцето му във теб и днес се врича!
Писмото ли? Разказах го! Почти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
