Изпуснах времето
Изпуснах времето.
И то се счупи на парчета.
Минутите и часовете се стопиха като ледени висулки.
Замислен вятър ги разпръсна в слепи птици ги превърна
и те се лутаха, очакващи да са сънували,
но падаха без звуци.
Очаквах да се случи чудо и някак си да събера парчетата
разпръснати от някой друг и стъпкани в безвремие,
не знаех как ще мога да преплувам блатото
изляло се от болките на другите.
И молех се без думи втори шанс да имам,
минути и секунди пак събирах в сито,
изплъзнали се вече ставаха на камък,
маркирали пътеки от самотни улици.
И сивото в мен май взе да надделява,
рисувайки съня ми със различни шарки,
не се смирих с дамоклевия меч надвиснал,
разбрах, че времето изгубено не може да се върне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Ангелова Всички права запазени
