Изричай ме!
Изричай ме! Все още ме изричай!
Дори нощта да бъде без звезди.
А вятърът, от грижите разтичан,
да скърца в остарелите греди.
Дори светът, обръгнал без надежди,
да иска от мечти да ни лиши,
или животът, сбърчил тъмни вежди,
едничката ни радост да руши...
Не си ли ти дълбоко в мене скрита?
Не съм ли аз дълбоко в тебе скрит?
Реши ли любовта да ни изпита -
не сме ли ние клечици кибрит?
С едно безценно огънче под покрив,
което къта своя топлинка,
та влезем ли, от дъжд проливен мокри,
ръцете да докоснем - все така...
И с онзи смях - искрящо непривичен,
да сгреем потъмнелите стени.
Изричай ме! Все още ме изричай!
И с верния си плам ме съхрани!
Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
