Изтрий сълзите
Навън е тихо.
Здрачът се разлива сред мъглата.
Стоя сама.
И колко спомени се лутат във душата.
Минават дните.
А нещо в мен мъчително замира.
Ден след ден
една любов нестихваща умира.
Безплътна лута се душата като самодива.
Потънала в забрава,
с цигарения дим сълзите скрива.
Но не плачи!
На теб тъга не ти отива.
Разкъсващата силна болка
с черно наметало младостта покрива.
Вдигни очи!
Бъди витална, истинска и жива.
Душата си недей потъпква.
И знай, ще бъдеш истински щастлива.
Красива си!
Не втренчвай в мене погледа си тъжен.
Подай ръка, изтрий сълзите!
Не ти стои добре на теб венеца трънен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Станева Всички права запазени
