Навън е тихо.
Здрачът се разлива сред мъглата.
Стоя сама.
И колко спомени се лутат във душата.
Минават дните.
А нещо в мен мъчително замира.
Ден след ден
една любов нестихваща умира.
Безплътна лута се душата като самодива.
Потънала в забрава,
с цигарения дим сълзите скрива.
Но не плачи! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.