Изтрий сълзите
Навън е тихо.
Здрачът се разлива сред мъглата.
Стоя сама.
И колко спомени се лутат във душата.
Минават дните.
А нещо в мен мъчително замира.
Ден след ден
една любов нестихваща умира.
Безплътна лута се душата като самодива.
Потънала в забрава,
с цигарения дим сълзите скрива.
Но не плачи!
На теб тъга не ти отива.
Разкъсващата силна болка
с черно наметало младостта покрива.
Вдигни очи!
Бъди витална, истинска и жива.
Душата си недей потъпква.
И знай, ще бъдеш истински щастлива.
Красива си!
Не втренчвай в мене погледа си тъжен.
Подай ръка, изтрий сълзите!
Не ти стои добре на теб венеца трънен.
© Ивелина Станева All rights reserved.
