Изтрий сълзите
Навън е тихо.
Здрачът се разлива сред мъглата.
Стоя сама.
И колко спомени се лутат във душата.
Минават дните.
А нещо в мен мъчително замира.
Ден след ден
една любов нестихваща умира.
Безплътна лута се душата като самодива.
Потънала в забрава,
с цигарения дим сълзите скрива.
Но не плачи!
На теб тъга не ти отива.
Разкъсващата силна болка
с черно наметало младостта покрива.
Вдигни очи!
Бъди витална, истинска и жива.
Душата си недей потъпква.
И знай, ще бъдеш истински щастлива.
Красива си!
Не втренчвай в мене погледа си тъжен.
Подай ръка, изтрий сълзите!
Не ти стои добре на теб венеца трънен.
© Ивелина Станева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря много
-
Написано е по един ужасно красив начин и си личи с колко чувства са пропити думите...браво!
-
!*
-
Благодаря за думите и за критиката приемам ги с усмивка
-
Хубаво начало, после само замира-умира е малко... не добре. Но като цяло хубаво, имайки предвид и възможността да усъвършенстваш предаването на чувства в/у белия лист, предвид твоята възраст
А за любовта много е казано и много още ще се казва -
Благодаря
-
Болката се усеща и вълнува силно в стиха Ви!Пожелавам сила и още много вдъхновени мигове!!!6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
