Изтрило и последната сълза
Изтрило и последната сълза,
на деня небето се усмихна...
Превърнала се в хиляди слънца,
дъгата на света намигна.
След бурята навила бе крачоли
и шляпаше през локви суетата.
Чуруликаха си весели и голи
врабчета с капчици в крилцата.
Докоснати от падналия дъжд,
свенливо свеждаха очи цветята,
а млад и дързък, слънчевият лъч
от листенцата им пиеше росата.
Само вятърът не спираше да духа,
поличките на лодки да превръща,
кораби платната си издуха,
влюбени на кея се прегръщат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
