Изтрило и последната сълза

17.09.2011 г., 23:21 ч.

Поезия » Друга

467 0 3

Изтрило и последната сълза,

на деня небето се усмихна...

Превърнала се в хиляди слънца,

дъгата на света намигна.

След бурята навила бе крачоли

и шляпаше през локви суетата.

Чуруликаха си весели и голи

врабчета с капчици в крилцата.

Докоснати от падналия дъжд,

свенливо свеждаха очи цветята,

а млад и дързък, слънчевият лъч

от листенцата им пиеше росата.

Само вятърът не спираше да духа,

поличките на лодки да превръща,

кораби платната си издуха,

влюбени на кея се прегръщат.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.