Изтрило и последната сълза

Sep 17, 2011, 11:21 PM

Poetry » Other

466 0 3

Изтрило и последната сълза,

на деня небето се усмихна...

Превърнала се в хиляди слънца,

дъгата на света намигна.

След бурята навила бе крачоли

и шляпаше през локви суетата.

Чуруликаха си весели и голи

врабчета с капчици в крилцата.

Докоснати от падналия дъжд,

свенливо свеждаха очи цветята,

а млад и дързък, слънчевият лъч

от листенцата им пиеше росата.

Само вятърът не спираше да духа,

поличките на лодки да превръща,

кораби платната си издуха,

влюбени на кея се прегръщат.

Please sign in with your account so you can comment and vote.