Sep 17, 2011, 11:21 PM

Изтрило и последната сълза 

  Poetry » Other
501 0 3

 

Изтрило и последната сълза,

на деня небето се усмихна...

Превърнала се в хиляди слънца,

дъгата на света намигна.

 

След бурята навила бе крачоли

и шляпаше през локви суетата.

Чуруликаха си весели и голи

врабчета с капчици в крилцата.

 

Докоснати от падналия дъжд,

свенливо свеждаха очи цветята,

а млад и дързък, слънчевият лъч

от листенцата им пиеше росата.

 

Само вятърът не спираше да духа,

поличките на лодки да превръща,

кораби платната си издуха,

влюбени на кея се прегръщат.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??