Valens (Валентина Лозова) Valens (Валентина Лозова)
127
Sep 17, 2011, 11:21 PM

Изтрило и последната сълза

  Poetry » Other
658 0 3

 

Изтрило и последната сълза,

на деня небето се усмихна...

Превърнала се в хиляди слънца,

дъгата на света намигна.

 

След бурята навила бе крачоли

и шляпаше през локви суетата.

Чуруликаха си весели и голи

врабчета с капчици в крилцата.

 

Докоснати от падналия дъжд,

свенливо свеждаха очи цветята,

а млад и дързък, слънчевият лъч

от листенцата им пиеше росата.

 

Само вятърът не спираше да духа,

поличките на лодки да превръща,

кораби платната си издуха,

влюбени на кея се прегръщат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0