Тази есенна пролет е толкова дишаща,
че разсънва копринени празници
за измрелите мои раковини и скришно
проговорили миди с удавници.
От зелените листи летящи килимчета
вдига лудият вятър нагоре.
А дали е любов, на челото му пише.
С непризнати мечти си говори.
Той е само печат, шарен подпис и дим.
Скоростта на последна цигара.
Обяснявам си толкова много сълзи
с непонятната сила да париш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация