Извалява се адът
Тази есенна пролет е толкова дишаща,
че разсънва копринени празници
за измрелите мои раковини и скришно
проговорили миди с удавници.
От зелените листи летящи килимчета
вдига лудият вятър нагоре.
А дали е любов, на челото му пише.
С непризнати мечти си говори.
Той е само печат, шарен подпис и дим.
Скоростта на последна цигара.
Обяснявам си толкова много сълзи
с непонятната сила да париш.
Тази есенна пролет мокри брези
бият своите нежни дайрета...
И танцува сърцето. По всичко личи,
по-бездънно е то от небето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
