Извая ме
Много пъти си падал в калта,
по лице, но и не на колене,
с топли пръсти си ровил в пръстта,
да изваеш от нищото мене.
Много пъти си любил със страст,
не една и не две нежни трели,
но догарял си в тяхната власт,
малко дали, а всичко ти взели.
Много пъти си тръгвал от раз,
без да вземеш искрица за спомен,
осъзнал, че живял си във мраз,
до любима, а всъщност бездомен.
Много пъти изкачвал си връх,
после падал си в пропаст бездънна,
и оставал си често без дъх
от поредната вечер безсънна.
Много време те чаках сама,
в този свят на безумно бълнуване,
аз съм твоята вярна жена,
ти си моето будно сънуване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
