Извая ме
Много пъти си падал в калта,
по лице, но и не на колене,
с топли пръсти си ровил в пръстта,
да изваеш от нищото мене.
Много пъти си любил със страст,
не една и не две нежни трели,
но догарял си в тяхната власт,
малко дали, а всичко ти взели.
Много пъти си тръгвал от раз,
без да вземеш искрица за спомен,
осъзнал, че живял си във мраз,
до любима, а всъщност бездомен.
Много пъти изкачвал си връх,
после падал си в пропаст бездънна,
и оставал си често без дъх
от поредната вечер безсънна.
Много време те чаках сама,
в този свят на безумно бълнуване,
аз съм твоята вярна жена,
ти си моето будно сънуване.
© Неземна All rights reserved.
