Извинение
Сърдиш ли ми се,
че понякога яхвам зеленото слънце,
което се спуска в преизподнята
и пробожда с шиповете си,
без да знае милост?
А когато омесвам от рядка кал топки,
в които не знаеш
какви каменни думи съм скрила?
Така става,
когато съмнението превземе душата ми,
и прати любовта ми в тъмница,
от която жадно наднича.
Просто ми казвай от време на време,
че ме обичаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
