Сърдиш ли ми се,
че понякога яхвам зеленото слънце,
което се спуска в преизподнята
и пробожда с шиповете си,
без да знае милост?
А когато омесвам от рядка кал топки,
в които не знаеш
какви каменни думи съм скрила?
Така става,
когато съмнението превземе душата ми,
и прати любовта ми в тъмница,
от която жадно наднича. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up