Сърдиш ли ми се,
че понякога яхвам зеленото слънце,
което се спуска в преизподнята
и пробожда с шиповете си,
без да знае милост?
А когато омесвам от рядка кал топки,
в които не знаеш
какви каменни думи съм скрила?
Така става,
когато съмнението превземе душата ми,
и прати любовта ми в тъмница,
от която жадно наднича.
Просто ми казвай от време на време,
че ме обичаш!
© Павлина Гатева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
