7.06.2013 г., 23:48

Извинение

647 0 7

                                                                                             "Защо причиняваш това на света?"  

                                                                                                синът ми

                                                                                              

Какво ли причинявам на света

със нескопосаните си стихотворения?

Със хладната, себична суета

на хиляди глаголи и сравнения?

 

Дали ще го направят по-красив,

по-честен, по-добър и романтичен

куплетите ми с ритъма си сив,

с вкуса горчив, банално-носталгичен?

 

Светът си може явно и без тях...

Върви си той в утъпканите друми.

Напразно цели нощи аз не спах

да нижа нанизи от светли думи.

 

И осъзнала се, покрусено се свих

и даже извиних се примирено:

„Прощавай, свят, че нещо причиних

със свойте драсканици настървени.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубави ДРАСКАНИЦИ си надраскала! Синът ти щe ядe бой от мeнe!
    А ти... продължавай всe тъй хубаво да ДРАСКАШ! 6-так!
  • Звучиш обидено, но знам че ще ти мине
    И ако искаш да знаеш пък, на мен лично ми причиняваш само хубави емоции, било то смешни, сериозни или обичливи
    И ще си те чета коооолкото си искам само не спирай да пишеш :*
  • Еее, младите никога не разбират старите и обратно...
    Но ето, тези, със сродна на твоята душа, драскащи в този сайт, те обичат и те четат с удоволствие. Благодаря за великолепните творби, които си публикувала тук!
  • Ее, не са драсканици...
  • И светло и тъжно е, но най-вече е красиво. Благодаря!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...