Извинение
"Защо причиняваш това на света?"
синът ми
Какво ли причинявам на света
със нескопосаните си стихотворения?
Със хладната, себична суета
на хиляди глаголи и сравнения?
Дали ще го направят по-красив,
по-честен, по-добър и романтичен
куплетите ми с ритъма си сив,
с вкуса горчив, банално-носталгичен?
Светът си може явно и без тях...
Върви си той в утъпканите друми.
Напразно цели нощи аз не спах
да нижа нанизи от светли думи.
И осъзнала се, покрусено се свих
и даже извиних се примирено:
„Прощавай, свят, че нещо причиних
със свойте драсканици настървени.”
© Нина Чилиянска All rights reserved.
