Извисяване
Сега сме в клетката на своя Разум...
Заплашени сме от тотален срив!
Сами - пред Вируса да се окажем
носители на всичките вини.
Надраскваме стените си с въпроси...
Проучваме посоките - навън!
Страхът е пещерен.Мечтите - боси.
А миналото - невъзможен сън.
Животът ни - в кибритени кутийки...
очаква всеки миг - да се взриви!
А ние - господари на огромно Его,
инстинкти за спасение броим.
Делим се на <всезнаещи> и <прости>...
По право на природния закон
сме само стари и излишни гости -
пословично всеядни!В този дом,
наричан с многозначен звук - Земята,
е крайно време да се помирим
с възхода и паденията всякак.
Човек - е сложна брънка от Всемир!
И тази свързаност ни задължава
в растежа си - да пазим целостта
на Любовта,с която се създава
прекрасната мозайка на Света.
Пандемията днес - победа утре!
Мигът за размисъл - ще ни сближи.
По стълбата към Слънцето е нужно
най-святото от себе си да извисим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
