Изворът
Звънна тетивата на лъка.
Стрелата прободе мишената в сърцето.
Падна старата сърна.
За последно се огледа в окото й небето.
Пристигнаха ловците след това.
Огледаха, поспориха, затюхкаха се и запушиха.
За ядене не беше старата сърна.
В дерето я изритаха със калните ботуши.
От храстите изскочи нейното дете.
От последното й раждане – през пролетта.
Майка си побутна малкото сърне.
И плачът му сърцето скъса на вековната гора.
От очите му сълзи се стекоха.
И сляха се на майката с последната сълза.
„Сърнена река” след туй нарекоха,
бликналата в тъмна нощ, чиста, изворна вода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Пенова Всички права запазени
