VesiP (Веселка Пенова)
84 1803
19.01.2010 г., 16:40 ч.

Изворът 

  Поезия » Друга
792 0 12

Звънна тетивата на лъка.

Стрелата прободе мишената в сърцето.

Падна старата сърна.

За последно се огледа в окото й небето.

 

Пристигнаха ловците след това.

Огледаха, поспориха, затюхкаха се и запушиха.

За ядене не беше старата сърна.

В дерето я изритаха със калните ботуши.

 

От храстите изскочи нейното дете.

От последното й раждане – през пролетта.

Майка си побутна малкото сърне.

И плачът му сърцето скъса на вековната гора.

 

От очите му сълзи се стекоха.

И сляха се на майката с последната сълза.

„Сърнена река” след туй нарекоха,

бликналата в тъмна нощ, чиста, изворна вода.

 

 

© Веселка Пенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??